Великият български поет Ивайло Балабанов: -Животът е безкрайна съпротива и вечният му смисъл е …

 Ивайло Балабанов

„Животът е безкрайна съпротива   и вечният му смисъл е в това.

Реката тръгне ли на път – не спира,

дори да я пресрещнат канари.

Посял ли си  – по жетва не умирай!

Градил ли си, на покрива умри!

Небе ми трябва – искам да опитам

посятия от мен човешки плод.

Това е мойта българска молитва.

Останалото вече е живот.”

 

Кой е Ивайло Балабанов  –  един окован щурец, един поет с
преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете,  селянин от
Хухла, пръв от своите загърбил хлебните ниви заради поезията, заради
една мечта – да се освободи от тежките окови на битието…Неговият живот
се сбира в две прости думи: „България” и „Обичам”. Неговите потомци
трябва да го търсят в думата „Любов”. Над него горят звездите на
съзвездието „Кураж”, а той иска от птицата, която е спасил, полет до
седмото небе. Несретата и духът, живял под псевдоним,  са цената,
платена за този полет…Детската вяра в бягството от смъртта „в небесния
живот широк” го води под скучното неделно небе, в което дори ангелът
дежурен е заспал…

    Той е поетът, дето животът му сипва вино
от татул в празничната чаша, поетът с уморената от вечната борба за
хляба душа, поетът с раненото чувство за вечност.Той знае, че ако си
простиш сам страха, страшен грях си сторил. Той знае, че животът е вечна
съпротива, той знае че юмрукът и ласката живеят и трябва да живеят
заедно… Той знае, че има време за смърт, че животът има смисъл, когато
никой не може да го спре по пътя към небето.

Автор на публикацията : Никола Минков 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *